„Ние се подмладяваме, имаме нужда от време, как да имаме силен национален отбор, когато клубовете ни разчитат само на чужденци.“
Това са най-често срещаните оправдания след пораженията на „лъвовете“ през последните години. Чухме ги след двете поражения от Черна гора и Унгария.
Те може и да имат своите основания, но при едно условие – България трябва да има адекватен национален селекционер, способен да подбере най-добрите играчи за всяка позиция.
Мисля, че за повечето фенове след последните два мача от евроквалификациите стана ясно, че Младен Кръстаич не е този човек, тъй като не е в състояние да изстиска максимума от и без това ниския ни футболен потенциал.
Когато говорим за това, че сръбският треньор не си върши добре работата, трябва да добавим и онези хора, които му се довериха. Така че провалът на България с Кърстаич е провал на ръководството на БФС.
Отговорът е много прост. Защото в нито един от двата мача срещу Черна гора и Унгария не започнахме с оптималния стартов състав. А думите на Кръстич, че това са най-добрите играчи в момента, са жалко оправдание за треньор, който няма никаква представа как да подбере и управлява отбора си.
Срещу Унгария започнахме с двама играчи, чиито клубове са на нивото на среден отбор от българската Втора професионална лига. Става дума за Ивайло Марков, който играе за Подбескидзе (7-о място във второто ниво на полския футбол), и Никола Илиев, който играе в италианската Примавера (неговият Интер е в средата на таблицата на U19).
И двете момчета вероятно имат качества, но нивото на клубовете им е твърде ниско, за да започнат като титуляри в българския национален отбор. Особено Илиев е на такава възраст, че първо трябва да демонстрира възможностите си в поредица от мачове на младежкия национален отбор и ако се представи добре там, тогава да направи следващата стъпка.
Негативните примери в работата на селекционера не свършват дотук. Едва ли някой може да даде логично обяснение защо в националния отбор бяха повикани петима флангови нападатели, а нито един от тях не играе на своята позиция. Става дума за Кирил Десподов, Спас Делев, Радослав Кирилов, Георги Русев и Марина Петкова.
Да не говорим за селекцията на играчите. Към групата се присъединиха играчи от средно големи клубове в Израел и Унгария, допълнени от футболисти от младежките формации на италианските отбори. Вярно е, че „подмладяване“ е модерна дума напоследък, но тя не бива да се използва за официализиране на мениджърски манипулации и смекчена версия на „провал“.
Каквото и да ни говорят алебалите Кръстаич, Михайлов, Лечков и Георги Иванов, това със сигурност не е най-добрият избор за България. Лошото е, че безпомощността, неефективността и кохерентността водят до нещо много страшно. Този подход бавно, но сигурно отблъсква децата от футбола, защото те знаят, че най-добрите не винаги получават шанс да играят за националния отбор, нивото логично отслабва и ние бавно се превръщаме в боксовата круша на Европа след поредното тежко поражение от някой посредствен отбор, който мечтае за мач срещу нашия, за да подобри головата си разлика.
Една страна, която преди време събираше играчи от Барселона, Байерн Мюнхен, Манчестър Юнайтед, Атлетико Мадрид, Бенфика, Хамбургер, Левски, ЦСКА и много други славни български и чуждестранни отбори, сега очаква осми в Израел или девети в Унгария, за да се подготви за европейското или световното първенство. Това няма да се случи и това трябва да е ясно на всички.
„Кого ще изберем? Нямаме кой друг да изберем“,
често се възразява в БФС. Това не е вярно и тази теза трябва да бъде опровергана веднъж завинаги.
Къде е Мартин Минчев? Защо той и неговият Спарта (Прага) са начело на Чехия, нападателят е изиграл 20 мача, в които е вкарал 4 гола и е дал 3 асистенции, но не е изиграл нито една минута срещу Черна гора или Унгария?
Къде е вътрешният полузащитник на ЦСКА Ивайло Чочев, който през последните два сезона вкара 30 гола в 53 мача в първенството? Впечатляваща статистика дори за централен нападател, камо ли за полузащитник. Изключително силен с глава и контрол на топката. Преминал през месомелачката на Калчото, където играе важна роля в Палермо в продължение на няколко сезона.
Защо Кръстаич не повика първоначално 20-годишния защитник на ЦСКА София Кристиян Петров? Нима не вижда, че той се представи отлично по време на зимния тренировъчен лагер на червените и потвърди добрата си форма в официалните мачове? Той го повика от нищото и мисли как да го постави в стартовия състав дори в отсъствието на Недялков. Така ли ще подмладяваме отбора – като мачкаме такива момчета?
Да, първенството ни не е в най-добрата си форма, но Кръстаич, Георги Иванов, Михайлов и други ръководители ще е добре да отворят сайта на УЕФА. Там те ще открият любопитна подробност, че през последните 6-7 години България изпреварва в европейската клубна ранглиста страни като Унгария, Полша и Румъния.
Така че извинението „бавният ни футбол“ не важи, когато загубиш два пъти от същите тези държави на национално ниво с 2:5, 0:3 и 1:3.
С качествен треньор, който знае как да подбере най-добрите играчи, не само че няма да губим с катастрофални резултати от под средните отбори в Европа, но и ще им дадем сериозен отпор в борбата за класиране на Европейското първенство.
Засега това не се случва, а работата на Кръстаич и на футболните хора в БФС е силно компрометирана. Те трябва да знаят, че националният отбор не е българо-сръбско търговско дружество, а футболен отбор, който представлява страната. Именно поради тази причина в него трябва да играят най-добрите. Затова изискванията към селекционера трябва да бъдат ясно и категорично формулирани.
Първото от тях е:
„Кръстаич, върни Чочев в националния отбор или напусни!“.
