Голямата българска треньорка Нешка Робева отправи унищожителна критика в социалните мрежи срещу държавата, която е забравила двукратния олимпийски шампион по спортна стрелба Таню Киряков.
„На 2 март един велик българин, изключителен спортист и човек, Таню Киряков, навърши 60 години.
Никой не отпразнува юбилея му. На нас не ни хрумна да инициираме комитет, да събираме подписи, за да обясним на широката общественост кой е Таню Киряков. Да предадем предложението-подписка в Президиума, оттам в Министерския съвет и ако те, големите, решат и гласуват /50% плюс един/, че да – той го заслужава, да го върнат на президента, който да го утвърди и награди… Да, може и да е правилно, но за личности като Таньо – надали.
За тези, които не знаят – става дума за участник в 6 олимпиади от името на България, два пъти олимпийски и веднъж бронзов медалист от три олимпиади, трикратен европейски шампион и световен рекордьор по стрелба с пистолет. За човек, който използва всичките си връзки и възможности, не за да забогатее, а за да помогне на своя клуб, да осигури оръжия и боеприпаси за отбора, за бъдещите шампиони на България. Той прави това и сега. Работи с децата на Левски, без да вземе и стотинка, защото е Танжо, защото е Човекът. Защото е един от онези хора, за които можеш да кажеш – Човекът! Имам известна вина към него, защото преди много години го убедих да се кандидатира за депутат, вярвайки, че спортът има право да има свой представител. Той не се кандидатира за поста… Осъзна, че не може да направи нищо съществено и оттегли кандидатурата си. И за разлика от партийните пеперуди и божиите птици, които прелитат от цвете на цвете в търсене на самореализация – той имаше такава. И защото той е Таню! Таню Киряков!
Защо не го знаем? Защото той няма пиар. И то на пълен работен ден, добре платен. Защото няма фотограф на пълен работен ден и още по-скъпо платен биограф, които следят всяка негова стъпка, обожествявайки го, по всички възможни медии, когато клубовете и спортът в България са в беда. Защото.
Спомням си скандала около връчването на орден „Стара планина“ на един дълбоко непознат за мен бизнесмен. Но хората събираха подписи – човекът работел, описваха го по такъв начин, че заслужавал този орден и го получи. Бяхме свидетели и на няколко самоинициативни носители на ордена…
Наскоро попаднах в интернет на един човек, когото добре познавам, и с изненада видях, че е награден с орден „Стара планина“ – първа степен! Запитах се – за какво?! И сигурно съм прочел обосновката на инициаторите. А, заради това, което прочетох – не „Стара планина“, Герой на България, дори и на ЕС малко. Ако това беше вярно…
Но Таньо Киряков няма нито една държавна награда?! Нито една! Нито преди това. И дори не и сега.
През 1988 г., след Сеул, като олимпийски шампион – защото е турчин.
Още тогава му предложиха да отиде да играе за Турция. Ако беше казал „да“, сега щеше да е милионер и сигурен министър на спорта… В Турция. Таньо отказва. С цялото унижение, което е преживял, той решава да остане в родината си – България…
Защо сега?! Защото… Ще спра, защото иначе ще кажа тежки, много тежки думи…
Цял ден търсих Таньо, за да го поздравя, намерих го вечерта – след тренировката. Децата от школата по стрелба му направиха парти и той беше щастлив…
Министърът на спорта – световната шампионка по спортна стрелба Весела Лечева, му изпрати поздравителен адрес – спомни си за него късно вечерта!
Олимпийската шампионка и председател на БОК – Стефка Костадинова – забравила за него и за това, че е…
На президента и правителството – да прегледат своите помощници.
А на нас – да опишем заслугите на Таньо Киряков, да съберем подписи и да направим предложение на всички, от които зависи най-голямата държавна награда.
Да се извиним на Таньо, макар че трябва да се срамуваме…
Бъди жив и здрав, Таньо, и научи децата и нас на български език…“,
написа Нешка Робева във Фейсбук.
